Случката се развива в периода, когато другарят Живков е бил нередовен* учител в едно планинско селце. Наскоро се бил запознал с бъдещата си съпруга Мара.
Младежите от селото, решили да приобщят новия даскал към живота на селото и го поканили на риболов.
Природата по тези места е била уникална, бистри потоци и вирчета, хубави зелени полянки, дебели сенки.
Било края на лятото. Все още горещо през деня.
Младежите отишли на вировете и започнали да ловят риба. Даскал Живков обаче не бил по тази част. Той предпочел да се излежава под дебелите сенки, да си почива и да се наслаждава на природата. Нещо не му се занимавало с такива прозаични дейности като риболов.
Към края на деня по традиция младежите събрали и изсипали целия улов на едно място и започнали да си го разпределят по равно. Един от младежите предложил да дадат някоя пъстърва и на даскала.
За всеобщо учудване другарят Живков реагирал по съвсем неочакван начин.
Започнал да крещи и да се кара, защо неговия дял не бил колкото техните.
За да има мир всеки му дал от неговия си дял.
Повече заедно риба не са ловили.
Извода който ще направя е следния.
Когато едно общество вкара сурогати в образованието нещата за в бъдеще няма да отидат на добре.
Обратното важи с пълна сила - ако нещата днес са зле, значи преди време в образованието са влезли сурогати.
*Нередовен даскал е човек, който няма нужното образование за даскал но е назначен поради липса на друг кандидат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар